Лисабон за начинаещи

За да може да отговаряте с "да" на досадните си приятели, които неминуемо ще ви питат "а това видя ли го", препоръчвам да останете в Лисабон поне пет дена.

Да започнем със спането:

Най-доброто място за отсядане в Лисабон е някъде около метростанция Rossio. Причините за това са две.

Второ, това е сърцето на старата част на Лисабон. Близо до пристанището. От едната страна е квартал Bairro Alto, от другата - Alfama. Може да стигнете пеша до повечето места, които бихте искали да видите, включително замъка "Св. Георги". Транспорт ще ви трябва единствено до Belem, Sintra, Cabo da Roca, Океанариума и някой по-отдалечен музей като Gulbenkian. Транспортът обаче е до вас.

Имайте предвид, че Лисабон е град, построен на множество хълмове. Разстояние, което в google maps за вашия град е минута пеша, в Лисабон спокойно може да е 272 стълби нагоре.

Tips&Tricks

Ресторантите. Както в Гърция, така и тук, когато седнете, ви носят комплимент от заведението. Разликата е, че в Португалия комплиментът е част от менюто и се плаща. Но ако го оставите в края на масата, сервитьорът го прибира и не го добавя в сметката. Макар и на пръв поглед да звучи малко дразнещо, комплиментите не са никак скъпи. Каквото и да ви сервират, ще е в рамките на 1-1.50 евро. Освен това върви с бира или вино, докато чакате да донесат основното.

Такситата. И те като разядките не са никак скъпи. Градският транспорт в Лисабон е добре уреден и надали ще ви се наложи. Въпреки всичко, ако бързате за някъде, закъснели сте или просто не ви се върви, не се притеснявайте да си поръчате. Всичко това след уточнението, че Uber оперира в Лисабон.

Порто и вина. В центъра на града навсякъде ще видите магазини, пълни с вино, порто и продавачи, приличащи на сомелиери. Въпреки изкушението няма нужда да пазарувате там. По-скъпо е, а в големите супермаркети се продава същото.

Spotted by locals - app, който задължително свалям, когато пътувам някъде. За 4 евро получавате offline карта на съответния град с места за посещение и кратко ревю, препоръчани от местни.

Ден 1

Част 1. Белем

След слизане минете през Pasteis de Belem. На много места може да прочетете, че това е мястото в Португалия с най-добрите Pastel de Nata - традиционна португалска сладка с яйчен крем. Заведението е доста старо и по всяка вероятност ще е пълно, но е голямо и до 5 минути със сигурност ще се освободи маса. Ако не ви се чака, може да вземете за из път и да го изядете в парка отсреща. Личното ми мнение е, че най-добрият Patsel de Nata e в Manteigaria, което е близо до, познахте, Rossio.

© Кристина Николова

На стотина метра от сладкарницата се намира манастирът Mosteiro dos Jeronimos. Ще гo видите още от спирката на влака. В него е и морският музей (не работи в понеделник). С това свършват интересните неща, които може да видите във вътрешността, и по-добре се насочете към брега.

Паметникът на откривателите прилича на меч отвън и също може да се качите на платформата най-горе. В Португалия ще се наситите на гледки. Думата за тях е мирадуро. И да не я запомните сега, до втория ден ще сте я научили. Навсякъде има табелки Miradouro.

От паметника по брега се стига до кулите на Белем. Навремето са били на островче до брега и целта им е била да защитават града от нападения. След свлачище вече са на самия бряг. Красиво е и разходката е десетина минути.

Не открих добър нетуристически ресторант в квартала. Затова заложете на суха храна или отложете яденето до Лисабон.

Част 2. Христос

От Cais do Sodre тръгва и ферибот, който стига до отсрещния бряг на реката. Бихте стигнали дотам заради Cristo Rei - огромна статуя на Христос като тази в Рио. Фериботът струва едно билетче за градския транспорт. Стига се за около 20 минути. На отсрещния бряг има автогара. Оттам хващате автобус 101, чиято друга последна спирка е подножието на статуята. Тук може да си осигурите още едно мирадуро, като се качите най-горе. Вижда се целият Лисабон с Белем, където преди малко ще сте били. Разходка отиване и връщане до Лисабон би трябвало да излезе не повече от 2 часа.

Част 3. Храна и алкохол

Бивш рибарски магазин, сега ресторант. Озовавате се на място с рафтове, пълни с традиционните за Португалия рибни консерви. Избирате която искате и ви я отварят. Не е най-гурме ресторантът на света, но надали ще попаднете другаде на такова място. Менюто е закачено на въдица. Намира се близо до бръснарница Figaro’s, ако искате да изчакате някой приятел, който в момента се грижи за себе си.

Ако сте се заседявали по местата и сте тръгнали към 10, сега би трябвало да е около 19 часа и спокойно може да изберете друго място за вечеря, ако консервите не са вашето нещо. Малко по-нагоре по улиците е Sea Me. Модернистичен рибен ресторант с нов прочит на традиционната рибна кухня. При този вариант задължително резервирайте. Всъщност резервирайте където и да ходите. Макар все още да не е най-туристическата дестинация, в Лисабон има достатъчно хора, които да ви накарат да чакате поне час на опашка за ресторант. Това, дори да е приемливо в добра компания, е малко изнервящо, ако си гладен.

За нещо класическо португалско мястото е Principe Do Calhariz. Типична, много вкусна португалска кухня на много добри цени. Посетителите са основно местни. Въпреки това сервитьорите говорят перфектен английски.

Time Out Mercado da Ribeira © Кристина Николова

Трети вариант за място за ядене, когато слезете от корабчето, е намиращият се съвсем наблизо покрит пазар Mercado da Ribeira. Огромно хале, събрало будки с различна морска и не само храна, най-типичното от Португалия и Лисабон под един покрив. Освен с пълен корем може да си тръгнете и с някой от селекцията сувенири, изработени от местни дизайнери.

По-нагоре по уличките се намира Miradouro de Santa Catarina. Има две барчета, но спокойно може да си вземете бира/вино от някакво магазинче и да пиете, седнали отвън. Представете си градинката, където сте пили като студенти, но с гледка.

Като стана дума за гледки, добавете в списъка Park bar. Не се казва така, защото е разположен близо до парк, а защото е на покрива на паркинг. Картата ще ви отведе до платен 5- етажен паркинг. Смело влизате вътре, взимате асансьора до последния етаж, после още един се качвате пеша и се озовавате в бара с най-хубава гледка в Лисабон.

Дори да не ви хареса нищо от споменатите, на 10 минути пеша е Байро Алто - кварталът с баровете и ресторантите. Последното изречение важи за всеки от дните.

Ден 2:

И до двете места ви препоръчвам да отидете с кола. Аз използвах http://www.driveonholidays.com. Взимат се и се връщат на летището. Това е единственото неудобство. Ако не ви се ходи до летището за кола, AVIS имат офис в хотел Mundial, който е на метри от Rossio. Цената е значително по-висока, но ще имате удоволствието да покарате из Лисабон. Ако решите, че не ви се занимава с коли под наем, взимате влака от Cais do Sodre към Cascais и оттам ви поема уреден междуградски транспорт.

В Кашкаиш може да посетите Boca do Inferno, което се превежда като Устата на ада заради блъскащите се в скалите и пещери вълни. Аз минах през доста рехавите заграждения и се отделих от тълпата туристи. Седнах на скалите, зяпах и слушах рева на океана. Кашкаиш остава единственото място около Лисабон, където имате достъп до плаж и възможност да си натопите краката в океана.

Cabo da Roca @Велислав Кръстанов

Част 1. Cabo da Roca

Единствената причина да дойдете тук е да отчетете, че сте били на най-западната точка на континентална Европа. На самото място има фар, в който не може да се влезе, ресторант и мирадуро към океана. С кола се стига за около 30 минути от летището.

Част 2. Sintra

Богато и много красиво градче на около 40 км от Лисабон. Намира се в същия парк, в който e Cabo da Roca. Двете места са доста близко и чудесно се съчетават в един ден.

На влизане или излизане от града, ако сте с кола, ви съветвам да спрете в Casa do Preto. Макар че готвят и всякакви други неща, са известни със сигурно най-добрите кежадии в Португалия.

Синтра е ужасно красиво планинско място със замъци и богаташки вили. Местата, които ви съветвам да видите, са:

Дворецът на Синтра. Намира се в центъра на града. Като във всяко планинско градче местата за паркиране са кът, но ги има. После намирате най-близкия паркингметър и пускате толкова пари, за колкото време мислите, че ще останете. Ако ще разглеждате само замъка, може да се оправите и за час и половина. Ако ще разглеждате и ядете в центъра на града, пуснете си за три. Има какво да се види. Внушителен, много добре запазен замък.

Дворецът Пеня. Едно от най-шизофреничните места, на които съм бил. Изглежда като в приказка. Всъщност като от поне седем приказки. Всичко е в различен цвят и стил. Вътре също е доста запазен и разходката е интересна. Може да минете и по стените. За мирадурото дори няма да споменавам.

Мавърският замък. По пътя към Пеня слизате от колата, разхождате се десетина минути по пътека през планината и стигате до доста внушителна крепост. Когато карате през планината, се оглеждайте за долмени.

Quinta da Regaleira е сравнително нов дворец с луксозен парк, където ще видите доста интересни неща. Най-интересното е, когато минете по няколко камъка в езерце, влезете в пещера зад водопад, продължите по осветените от свещи тунели и се озовете на дъното на Кладенеца на посвещението.

От двореца в Синтра, с който, предполагам, ще започнете, може да вземете брошура с маршрутите до всички места, които местните препоръчват.

Ако не сте с кола, има автобусче, което минава покрай всички забележителности.

Ден 3:

Този ден може да се случи само във вторник или събота, защото пазарът, за който ще стане дума, не работи другите дни.

Лисабон е известен с трамваите си, най-известен от които е №28. Една от спирките му е точно до битпазара Feira da Ladra, което значи Пазарът на крадлите. Пазарът, ако сте били в Истанбул, не е нещо особено, но пък е най-известният и старият в Лисабон.

До входа на пазара се намира малко португалско кръчме - Santo Andre. Ако сте огладнели след пазаренето, може да изпиете по една бира със сардини.

След битпазара ви съветвам да се запътите към замъка "Св. Георги". Пеша е на около 10 минути. Отново прекрасно мирадуро, корково дърво в двора и японци с фотоапарати.

След замъка има два варианта. Ако сте огладнели, да се запътите към Cervejaria Ramiro. Какъвто и гид да имате, ще прочетете, че това е задължителният рибен ресторант в Лисабон. Има само един проблем. Въпреки че първия път бях извън сезона и в 18:30, когато се появих, бях 15-ти на опашката за влизане. Два часа по-късно чакащите бяха над 70. Може да организирате деня така, че да вечеряте към 17:30-18, когато опашката ще е по-малка.

Между ресторанта и замъка има още едно мирадуро - Miradouro da Senhora do Monte.

След ресторанта може да минете през Os Amigos da Severa. Тук туристи няма. Само местни любители на фадото. Мястото е мъничко и предлага единствено домашен ликьор от череши (джинджа) за 1 евро. Намира се по пътя от ресторанта към центъра.

Другият вариант е да се спуснете в Алфама - кварталът на фадото, който се намира точно под замъка. Да се разходите по тесните калдъръмени улички и да се шмугнете в някое от малките ресторантчета. Ако решите да ходите някоя вечер на ресторант с живо фадо, тук е мястото. В Trip advisor и Spotted by locals има доста предложения. Препоръчвам единственото място, където се пее непрофесионално фадо, тоест всеки може да пее.

A Baiuca. Пяха сервитьорът, сервитьорката, хора от масите, а когато запя готвачката, запях и аз. Става с резервации по телефон, но имайте предвид, че трябва да е поне няколко дни по-рано.

Ако все пак не успеете да решите в кой точно ресторант да седнете, опитайте Le Petit Café Restaurante. Уютно местенце с няколко направо известни рибни специалитета. Ако имате късмет да ви обслужва един вечно усмихнат бразилец, тогава задължително помолете за неговата препоръка. Ще останете доволни и от предложените специалитети, и от интересния разговор. За финал – опитайте сладоледа от босилек с ябълкови резени.

© Кристина Николова

Ден 4:

Най-добре е храната и алкохолът, които решите да занесете в България, да купите от супермаркет последния ден.

Преди това ви препоръчвам да посетите Океанариума, който се намира на спирка "Ориент" на червената линия на метрото. Ако сте се предвижвали от летището с метро, със сигурност сте минали оттам. Ще видите пингвини, видри, късоклюни кайри и други животни. Черешката на тортата е да видите странната и огромна Sunfish на живо.

Кварталът е лисабонското сити. Модерен, с много нови сгради, пристанище, красива крайбрежна алея и 17-километровия мост Вашку да Гама.

Точно срещу станцията на метрото е търговският център "Вашку да Гама". Магазините му не са нещо особено, но на -1 етаж има голям супермаркет с добър избор от вина, порто, сирена и салами. Цените са доста по-добри, отколкото където и да било в центъра. Единственото, което поради някаква странна причина липсваше, беше ликьор от череши, иначе разпространен в града.

Ако все пак искате да вземете алкохол, който е малко по-така, а и да има кой да ви посъветва и обясни какво точно ще пиете, мястото е Garrafeira Nacional. Професионален магазин за алкохол, който се намира близо до Rossio, цените не са надути въпреки локацията и продавачите с удоволствие ще ви помогнат.

Някои други места:

A Brasileira. Култово лисабонско кафене, дълго време събирало интелектуалния елит. На масичките навън може да направите селфи със статуя на Фернандо Песоа. Намира се в центъра на един от старите квартали и е добра изходна точка да продължите към други места, които сте набелязали. Или към такива, които не сте, като например магазина на Marc Jacobs 200 метра по-надолу. Наблизо е и Mantegaria, за която стана дума в ден 1. Ако пък искате да отидете в най-доброто кафе в града, мястото се казва Fabrica Coffee Roasters. Нещо като Chucky’s е - непретенциозно място с чудесни кроасани и специално отношение към кафето.

Elevador de Santa Justa. Най-централното от всички, споменати досега, мирадурота. Асансьорът, който извежда до открита площадка и се намира точно в центъра на града. За разлика от всички останали гледки от тази реално и на много близко разстояние може да видите повечето места, които искате да посетите, без да ви трябва бинокъл. И няма да има нужда да биете специално път, защото така или иначе ще минете покрай него. Mоже да стигнете до него през Археологическия музей, без да чакате на опашка и да плащате возенето с асансьора.

Bertrand. Най-старата книжарница в света. За жалост повечето книги са на португалски. За щастие мирисът на стари книги е универсален.

Museu Calouste Gulbenkian. Калуст Гулбенкян е бил милиардер и колекционер от арменски произход, който завещава колекцията си на държавата. Ако оригиналите на Моне, Мане, Реноар и Рубенс не ви стигат, има стая на Лалик. Най-впечатляващото за мен беше фактът, че повечето от експонатите са много добре запазени. Все пак човекът ги е купувал за себе си. В неделя входът е безплатен. Около музея има много хубав парк, ако искате да починете или сте си направили сандвичи.

Байро Алто. Както и където да завършвате вечерите, ако искате още, минете оттук. Стар квартал с малки, тесни улички и ужасно много заведения. Тези, които мога да ви препоръчам, са: The Old Pharmacy - бивша аптека, в която на мястото на лекарствата сега има вино. Artis Wine Bar, със специалитет горяща наденичка. Това, което истински ви съветвам обаче, е просто да тръгнете по уличките и да влизате навсякъде, където любопитството ви отведе.

Red Frog Speakeasy bar. Speakeasy баровете възникват по време на голямата депресия в Щатите, а това е лисабонският вариант. Както повелява традицията, мястото има съвсем малка табела и звънец с камера. Звъните и ако ви харесат, вратата се отваря. В моя случай красива жена ме поведе надолу по стълби, които свършват в един от най-красивите барове, в които съм бил. Кресла, дървени ламперии и музика точно толкова силна, че да може да я чуваш, и точно толкова слаба, че да не ви пречи да си говорите. Облечете се една идея по-официално, за да се чувствате на място.

Бръснарниците. Най-известната се казва Figaro’s. Бръсненето струва 25 евро, а вътре не пускат никого, който няма да ползва услугите им. Но пък точно до мястото има достатъчно места за сядане, където човек може да прекара едни хубави 45-50 минути, колкото трае бръсненето. O Purista и е съчетание между бръснарница, бар и билярд клуб. Бръсненето струва само 10 евро, а остатъкът от компанията може да изчака, играейки билярд и пиейки коктейли с джин или единствената бира, която заведението предлага.

A Cevicheria

A Cevicheria. Ако обичате сурова риба, това е мястото. Севиче е традиционна перуанска храна, която представлява сурова риба, маринована в киселина. Например лимон или оцет. Понякога с нещо лютичко. Главният готвач e Chef Kiko, когото може да видите в действие, ако седнете на бара. Ще го познаете и на корицата на "Най-добрите португалски готвачи", любезно сложена на видно място. И да не обичате сурова риба, пробвайте превъзходния им десерт "Шоколади от 4-те Америки".

Финалът на този текст няма да е свързан с Лисабон, а с отпуската ви. Направете я 10 дена. След това посетете още Порто. Чуйте мъжкото фадо в Коимбра и разгледайте университета. Минете през манастирите "Алкобача", "Томар" и "Баталя". "Фатима", където три овчарчета са видели Дева Мария през 1917 г. Качете се по стълбите до Bom Jesus do Monte до Брага.

И се подгответе за много Vino da casa.